VII. Влог

Чл. 250. (1) С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.
(2) Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

Чл. 251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

Чл. 252. (1) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
(2) Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

Чл. 253. (1) Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244.
(2) Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

Чл. 254. (1) Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
(2) Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Чл. 255. (1) Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
(2) Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 257. (1) Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
(2) В този случай важат правилата за заема.
(3) Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.