V. Погасяване на задълженията

1. Прихващане, подновяване и опрощаване

Чл. 103. (1) Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
(2) Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
(3) Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Чл. 104. (1) Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
(2) Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.
Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

2. Погасителна давност

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
г) (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., отм., бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Чл. 114. (Доп. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
(2) Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
(3) За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Чл. 115. (1) Давност не тече:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
(2) Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.
Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г.; изм. изцяло, бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно.