VI. Особени видове задължения

1. Солидарни задължения

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (1) Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 122. (1) Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
(2) Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.
(3) Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
Чл. 123. (1) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.
(2) Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.
Чл. 124. (1) Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.
(2) Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.
(3) Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.
Чл. 125. (1) Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.
(2) Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.
Чл. 126. (1) Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
(2) Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Чл. 127. (1) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
(2) Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
(3) В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

2. Неделими задължения

Чл. 128. (1) Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договорящите.
(2) И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника.
Чл. 129. (1) Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97.
(2) За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения.

3. Задължения с право на избор

Чл. 130. (1) Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.
(2) Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.
Чл. 131. (1) Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора.
(2) Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника.
(3) Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.
Чл. 132. (1) Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.
(2) Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението, или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.